|
ТЪРСЕНЕ |
|
НАВИГАЦИЯ |
Флора |
|
Географските и климатични особености на Странджа планина са предропределили специфичните характеристики на вегетацията, която представлява един интересен конгломерат от европейски, черноморски и кавказки видове, различаващи се по своя произход, биологични особености и ниво на развитие. Те се поделят на четири основни типа растителност: крайбрежни гори, блатиста и дюнна растителност; формации от горун и източен бук с вечнозелени храсти; гори от източен бук във високопланинската област (500-700 м); ксеротермични източнобукови формации с или без останки от средиземноморска растителност.
Без съмнение източният бук е доминиращия тип дърво в Странджа планина. Има също така дъбови гори, които заемат 7% от залесената площ. Горите от източен бук, както и дъбовите формации в Странджа планина, са с непроменено съотношение и състав, което е много рядко в Европа. Иглолистните гори, които могат да се видят разпръснати в дъбовите и буковите гори като отделни формации (10% от общата залесена площ), са изкуствено въведени в по-късен период.
Общият брой на висшите растения в Странджа е около 1500, което представлява около 50% от общия брой на висшите растения в България. Три от тях са български ендемити, 7 – балкански ендемити, 32 са реликтните видове, 56 – редките и 10 – застрашените като странджанска боровинка, кримски чай, странджански дъб. Над 70 вида от 700, включени в Червената книга на България, се намират само в Странджа и по крайбрежието. |
|
|