 |
ТЪРСЕНЕ |
 |
НАВИГАЦИЯ |
 Малко Търново |
|
| Град Малко Търново е разположен на 340 м надморска височина и има 3527 жители. Той е единственият град в българската част на Странджа планина (като се излключат крайбрежните). Разположен е на около 80 км южно от Бургас, 58 км югозападно от Царево, 470 км югоизточно от София и на 5 км от българо-турската граница. Съществувал е още в античността като селище на металурзи, а вероятно и пътна станция и на пазарище (емпорион) в Централна Странджа. Разкопки установяват наличието на културни наслоявания от няколко епохи. Във всички пет участъка на Малкотърновското рудно поле са открити следи от древна металургична дейност. Някои от находките се съхраняват в Археологически музей - Бургас. Според историците селището под днешно Малко Търново е било център и на богата духовна култура. Тук са открити най-голям брой (общо 10) епиграфски паметници във вътрешна Странджа. Те притежават изящен урбанистичен шрифт, а някои са в мерена реч. По време на турското господство преимущество в стопанството на града е имало скотовъдството. Овцете и козите достигали до рекордния брой 200000. Малко Търново е било нихийски (околийски), като любопитен е фактът, че в йерархията на чуждите административни системи (турската и по-късно за кратко – руската) градът е заемал по-високо положение от това на общински център, отредено му от българската държава. Една революционна проява на малкотърновци оставя ярки следи в епохата на борбата за национални свободи. Това е т.нар. Саравигюва афера по името на един от мухтарите, срещу чийто данъчен произвол се вдига населението на града през 1875 г. Участието на малкотърновци в Преображенското въстание е свързано с дейността на четите на Георги Кондолов, Михаил Герджиков и Георги поп Аянов. Присъствието на голямо турско поделение в града направило невъзможно превземането му от въстаниците. Градът е бил освободен след победоносния марш на българската войска по време на Балканската война през 1912 г. |
|
|
Новини
Малко Търново
МАЛКО ТЪРНОВО /
